САМОИЗТЪ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизтъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Книж. Изтъквам сам себе си пред някого. Умеят да се самоизтъкват, да кацат ухилени по кориците на списание „Отечество“, без пръста си да помръднат. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 15. Нахално се самоизтъкваше, приписваше си заслуги, които нямаше, преувеличаваше тия, които имаше. Т. Харманджиев, КВ, 27. Людмил неволно пак бе опитал да се похвали и самоизтъкне. Наистина неслучайно го бяха критикували за това. П. Льочев, ПБП, 25-26.